Все по-популярни стават лекарствата за отслабване, които в по-ниски дози се предписват при диабет тип 2. Представляват клас лекарства, наречени: GLP-1 агонисти, които наподобяват хормони, намаляващи апетита и подобряващи начина на разграждане на захарите и мазнините. Проучванията показват, че различните медикаменти помагат на пациентите да загубят средно между 5% и над 20% от телесното си тегло.
Безобидни ли са обаче тези лекарства?
GLP-1 рецепторните агонисти са асоциирани с повишен риск от развитие на жлъчно-каменна болест.
GLP-1 рецепторните агонисти като лираглутид, семаглутид и екзенатид се назначават на пациенти със захарен диабет, затлъстяване (обезитет) и др.
Въпреки това, резултатите от рандомизирани проучвания показват, че тези препарати са асоциирани в повишена честота на жлъчно-каменна болест. В рамките на мета-анализ на 67 рандомизирани контролирани проучвания, включващ общо 103 000 участници (средна възраст 58г. ), He et al. оценяват тази асоциация. Дизайнът на разгледаните проучвания е насочен към сравнение на GLP-1–рецепторните агонисти с плацебо или с други агенти, които нямат активност спрямо GLP-1: 60 от тях обхващат пациенти със захарен диабет, 13- пациенти със затлъстяване, а останалите 3- участници с други индикации.
Лечението с GLP-1 агонисти е асоциирано с увеличение с 37% на риска от жлъчно-каменна болест или заболявания на жлъчната система (т.е., камъни, обструкция, стеноза, колики, фистули, кисти или холангит). Абсолютната разлика в риска е 27 инцидентa на 10 000 пациенти, лекувани в рамките на една година. По-високите приложени дози и по-дългосрочният прием е асоцииран с по-висок риск от жлъчно-чернодробни заболявания. Освен това, приемът на GLP-1- агонисти по повод отслабване е асоцииран с по-висок риск, отколкото когато тези агенти се приемат по други индикации.
Назначаването на GLP-1–рецепторни агонисти, особено при по-високи дози (с цел отслабване) и за по-дълъг период е асоциирано с повишен относителен риск за жлъчно-каменна болест, въпреки че увеличаването на абсолютния риск е малко. Тези резултати са възможни от биологична гледна точка, тъй като GLP-1 потиска секрецията на холецистокинин, което води до инхибиране на мотилитета и изпразването на жлъчния мехур.
Най-честите симптоми, свързани с употребата на GLP-1 рецепторните агонисти, са стомашно-чревни симптоми, главно гадене. Други чести нежелани реакции включват реакции на мястото на инжектиране, главоболие и назофарингит, но тези ефекти обикновено не водят до прекъсване на лекарството.
Референции:
1. He L et al. Association of glucagon-like peptide-1 receptor agonist use with risk of gallbladder and biliary diseases: A systematic review and meta-analysis of randomized clinical trials. JAMA Intern Med 2022 Mar 28; [e-pub]. (https://doi.org/10.1001/jamainternmed.2022.0338. opens in new tab)